Разбирането се състои от три нива.
Смисъла, който виждам аз.
Чашата е наполовина пълна винаги.
Защо желая или не желая да съм свободен. (ЕСЕ)

Според мен, за да се анализира и разгледа едно понятие, което аз разбирам като “смисъла” (на живота), може да се започне от двете крайности, който аз виждам в него. Едната, е че нищо няма смисъл или че всичко е безсмислено. През този поглед нещата изглеждат напълно ненужни за осъществяване и за създаване на каквото и да било. При тази крайност може да се достигне до мисълта, че живота няма смисъл и не е нужно да се живее, което може да доведе до неговото отнемане (след като веднъж е даден). Другата крайност в това виждане над смисъла, е че абсолютно всичко има смисъл. Въпреки, че в този свят съществуват много последователно свързани, зависещи една от друга връзки един такъв поглед би довел човешкото съзнание до фанатично отношение към преживяванията в живота. Човешкият ум сам по себе си е ограничен от мисълта, която сама по себе си е една само развиваща се основа. Тези две крайности са достатъчни да обобщят едно индивидуално мнение, че след като не може и двете да се възприемат трябва да се избере някаква среда, която да задоволява индивида. И тъй като той е създаден без сам да е търсил смисъл за това, а очаква да го открие в последствие е нужно самият той да прецени сам за себе си какво би имало смисъл в неговия живот и какво не. Извода, е че всеки сам във всеки един момент решава за себе си и сформира така наречената “истина” за съществуващия момент в настоящето време напълно самостоятелно под неговата собствена власт на мисълта.